May 17, 2011, 10:04 AM

Тишина

  Poetry » Love
834 0 1

 

ТИШИНА Стоиме мълчаливи, потънали във мрак,
а той издига се тъй тъмен като елегантен фрак.
Красив и черен, стои изправен, мълчалив,
и бавно се промъква помежду ни, дяволит и закачлив.
Мрак - приятел стар, обича го нощта,
нощта, която носи само тишина.
И в тази тишина отнесен слушам твоето сърце,
което тъй притихнало шепти красиво за любов с кафе...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...