17 may 2011, 10:04

Тишина 

  Poesía » De amor
609 0 1

 

ТИШИНА
Стоиме мълчаливи, потънали във мрак,
а той издига се тъй тъмен като елегантен фрак.
Красив и черен, стои изправен, мълчалив,
и бавно се промъква помежду ни, дяволит и закачлив.
Мрак - приятел стар, обича го нощта,
нощта, която носи само тишина.
И в тази тишина отнесен слушам твоето сърце,
което тъй притихнало шепти красиво за любов с кафе...

 

© Андриан Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??