Тишина... и без това друго не ми остана.

Самота... в душата е дълбоката рана.

Рана, която винаги ще бъде вътре в мен,

причината ще я оставя настрани, 

просто ще помахам, а ти се отдръпни.

Не искам да те виждам заради много причини,

най-голямата е, че ти ми отне последните сили.

Колкото и да съм малка, 

колкото и да съм жалка,

повярвай ми, след мене винаги ще виждаш сянка.

Подиграваш се на по-малките, но уви,

акълът ти е като на пет годишен,

просто замълчи.

Хората ме питаха как съм могла да бъда с теб,

отговорих им, че ти беше моя разцвет.

С теб се чувствах различно,

но вече е късно, признай.

Тази тишина ме убива, тази тишина няма край.