Тишина...
В такива мигове на тишина
живота своя кротко преосмислям.
Не са ми нужни ничии слова.
И ничия подкрепа не изисквам.
Не ми е нужна ласката, която
до вчера правеше деня ми светъл.
Тази ласка, същата, която
звучеше като песен на щурчета.
Не са ми нужни толкова неща.
А толкова ги исках преди време.
Животът нищичко от теб не завеща.
Мислите превърнаха се в бреме.
Нежно вятъра със мен флиртува.
И двамата - самотници в нощта.
Не ме обича. И не ме ревнува.
Просто ме завива с тишина.
Галя Кутулева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Кутулева Все права защищены
