Mar 6, 2015, 11:24 PM

Тишина... 

  Poetry
734 0 4

В такива мигове на тишина 

живота своя кротко преосмислям. 

Не са ми нужни ничии слова. 

И ничия подкрепа не изисквам. 

 

Не ми е нужна ласката, която 

до вчера правеше деня ми светъл. 

Тази ласка, същата, която 

звучеше като песен на щурчета. 

 

Не са ми нужни толкова неща. 

А толкова ги исках преди време. 

Животът нищичко от теб не завеща. 

Мислите превърнаха се в бреме. 

 

Нежно вятъра със мен флиртува. 

И двамата - самотници в нощта. 

Не ме обича. И не ме ревнува. 

Просто ме завива с тишина.

 

Галя Кутулева

 

 

 

© Галя Кутулева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??