6.03.2015 г., 23:24 ч.

Тишина... 

  Поезия
586 0 4

В такива мигове на тишина 

живота своя кротко преосмислям. 

Не са ми нужни ничии слова. 

И ничия подкрепа не изисквам. 

 

Не ми е нужна ласката, която 

до вчера правеше деня ми светъл. 

Тази ласка, същата, която 

звучеше като песен на щурчета. 

 

Не са ми нужни толкова неща. 

А толкова ги исках преди време. 

Животът нищичко от теб не завеща. 

Мислите превърнаха се в бреме. 

 

Нежно вятъра със мен флиртува. 

И двамата - самотници в нощта. 

Не ме обича. И не ме ревнува. 

Просто ме завива с тишина.

 

Галя Кутулева

 

 

 

© Галя Кутулева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??