Тишина
450
1
0
Лежим ний двамата в тъмнината.
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли...
Да, ти си север, аз съм юг...
Но в крайна сметка и двамата сме чисти...
И в крайна сметка сме един до друг.
И двамата споделяме си тишината
и двама дишаме, говорим със затворена уста,
и двамата белязали сме си сърцата
със нашите си букви до края на света...
Това не е роман, това любов е,
която се случва само по веднъж,
това не е лъжа, а просто зов е
на един ужасно влюбен мъж...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Драгоев Все права защищены
