29.01.2019 г., 20:05 ч.
Тишина
304
1
0
Лежим ний двамата в тъмнината.
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли...
Да, ти си север, аз съм юг...
Но в крайна сметка и двамата сме чисти...
И в крайна сметка сме един до друг.
И двамата споделяме си тишината
и двама дишаме, говорим със затворена уста,
и двамата белязали сме си сърцата
със нашите си букви до края на света... ...
И мислим много, ала мълчим.
Усещаме и двамата онази тежест във душата,
затворили сме си очите, ала не спим.
И всеки пренаписва свойте мисли...
Да, ти си север, аз съм юг...
Но в крайна сметка и двамата сме чисти...
И в крайна сметка сме един до друг.
И двамата споделяме си тишината
и двама дишаме, говорим със затворена уста,
и двамата белязали сме си сърцата
със нашите си букви до края на света... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мирослав Драгоев Всички права запазени
Предложения
-
-
Откакто те обикнах, заваля. Сезоните са все едни и същи – променят се годините, в числа, изгубили сп...
-
Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
-
Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
