Тишина

Лежим ний двамата в тъмнината.

И мислим много, ала мълчим.

Усещаме и двамата онази тежест във душата,

затворили сме си очите, ала не спим.

И всеки пренаписва свойте мисли...

Да, ти си север, аз съм юг...

Но в крайна сметка и двамата сме чисти...

И в крайна сметка сме един до друг.

И двамата споделяме си тишината

и двама дишаме, говорим със затворена уста,

и двамата белязали сме си сърцата

със нашите си букви до края на света...

Това не е роман, това любов е,

която се случва само по веднъж,

това не е лъжа, а просто зов е

на един ужасно влюбен мъж...