Тишината ме хапе... и стене,
и от ревност убива смеха ми.
Тишината обичах до вчера,
ала днес тя е страх от раздели...
Тя бе топла и истински нежна,
тя бе вплетени в обич мечти,
ала днес посивя и студено
в полумрака обиди шепти...
© Яна Вълчева Все права защищены
На прима виста звучи непретенциозно, но след втория прочит, ми напълни душата.
Благодаря ти!!!