13 авг. 2010 г., 12:45

Тишина

886 0 1

 

Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.

Бутилка вино и чаша в ръка.

Отпити глътки, въздишки тежки.

Поредната самотна душа.

 

Глас нежен, но меланхоличен.

Тъжни и влажни очи.

Поглед замислен, почти апатичен.

Разбити човешки мечти.

 

Копнеж по отминали дни.

Усмивка загадъчна, лека, почти неуловима.

Проблясък от сантиментални спомени

на една душа  ранима.

 

Шум внезапен, изненадващ.

Скърцане на несмазана врата.

Усет странен и прокрадващ.

И после пак тишина, тишина, тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво. Поздравления!
    Тихо, тъжно, меланхолично...
    Втората страфа особено е много добра!!!
    ! 6 !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...