Aug 13, 2010, 12:45 PM

Тишина

  Poetry » Other
884 0 1

 

Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.

Бутилка вино и чаша в ръка.

Отпити глътки, въздишки тежки.

Поредната самотна душа.

 

Глас нежен, но меланхоличен.

Тъжни и влажни очи.

Поглед замислен, почти апатичен.

Разбити човешки мечти.

 

Копнеж по отминали дни.

Усмивка загадъчна, лека, почти неуловима.

Проблясък от сантиментални спомени

на една душа  ранима.

 

Шум внезапен, изненадващ.

Скърцане на несмазана врата.

Усет странен и прокрадващ.

И после пак тишина, тишина, тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво. Поздравления!
    Тихо, тъжно, меланхолично...
    Втората страфа особено е много добра!!!
    ! 6 !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...