Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.

Бутилка вино и чаша в ръка.

Отпити глътки, въздишки тежки.

Поредната самотна душа.

Глас нежен, но меланхоличен.

Тъжни и влажни очи.

Поглед замислен, почти апатичен.

Разбити човешки мечти.

Копнеж по отминали дни.

Усмивка загадъчна, лека, почти неуловима.

Проблясък от сантиментални спомени

на една душа  ранима.

Шум внезапен, изненадващ.

Скърцане на несмазана врата.

Усет странен и прокрадващ.

И после пак тишина, тишина, тишина.