13 ago 2010, 12:45

Тишина

  Poesía » Otra
885 0 1

 

Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.

Бутилка вино и чаша в ръка.

Отпити глътки, въздишки тежки.

Поредната самотна душа.

 

Глас нежен, но меланхоличен.

Тъжни и влажни очи.

Поглед замислен, почти апатичен.

Разбити човешки мечти.

 

Копнеж по отминали дни.

Усмивка загадъчна, лека, почти неуловима.

Проблясък от сантиментални спомени

на една душа  ранима.

 

Шум внезапен, изненадващ.

Скърцане на несмазана врата.

Усет странен и прокрадващ.

И после пак тишина, тишина, тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво. Поздравления!
    Тихо, тъжно, меланхолично...
    Втората страфа особено е много добра!!!
    ! 6 !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...