Тишина като квас
Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя
из сърцето му, блъскащо бясно,
затова е кънтящ
и доброто вирее отчасти.
Разпознава гласа
на човеците, щом се обичат.
Ако някой е сял,
знае – обич и хляб си приличат.
И доброто е там –
да нарони за всеки трохички
като в господен храм,
който с Ада и Рая граничи.
Тишина като квас
от едничка сълза ще избухне.
Някой мисли за нас,
но кънтим. И за друго сме глухи.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
