15 мар. 2008 г., 13:50

тишината...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 4

Мълчи денят...
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...

Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.

22.42h 14.03.2008г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

accipiter (Момчил Георгиев)

кипи от живот...но навън...
живота кипи, но гори...
а в него горя си и аз...

2008-03-16T00:05:17+02:00
female_sg (Боряна)

Прочетох всичко твое! Прекрасно е! Оставиха ме без дъх. Радвам се, че попаднах на творбите ти! Желая ти щастие и усмивки!
Поздрави!

2008-03-15T18:46:11+02:00
СОЛАР (Дима)

Излез и се огледай, Момчиле,/хубаво ти е името/ навън кипи живот.Улови го! Поздрави!

2008-03-15T16:15:56+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжен си , Момчил...иначе тишината си е хубаво нещо...
Хубав стих! Тъжно поетично настроение...а цветята вехнат...
с обич, Момчил.

2008-03-15T14:41:50+02:00