accipiter (Момчил Георгиев)
15 30
15 мар. 2008 г., 13:50

тишината... 

  Поэзия » Любовная
754 0 4
Мълчи денят...
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...

Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.

22.42h 14.03.2008г

© Момчил Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • кипи от живот...но навън...
    живота кипи, но гори...
    а в него горя си и аз...
  • Прочетох всичко твое! Прекрасно е! Оставиха ме без дъх. Радвам се, че попаднах на творбите ти! Желая ти щастие и усмивки!
    Поздрави!
  • Излез и се огледай, Момчиле,/хубаво ти е името/ навън кипи живот.Улови го! Поздрави!
  • Тъжен си , Момчил...иначе тишината си е хубаво нещо...
    Хубав стих! Тъжно поетично настроение...а цветята вехнат...
    с обич, Момчил.
Предложения
: ??:??