accipiter (Момчил Георгиев) accipiter (Момчил Георгиев)
15
15.03.2008 г., 13:50

тишината...

1.1K 0 4
Мълчи денят...
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...

Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.

22.42h 14.03.2008г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Георгиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • accipiter (Момчил Георгиев)
    accipiter (Момчил Георгиев)
    кипи от живот...но навън...
    живота кипи, но гори...
    а в него горя си и аз...
  • female_sg (Боряна)
    female_sg (Боряна)
    Прочетох всичко твое! Прекрасно е! Оставиха ме без дъх. Радвам се, че попаднах на творбите ти! Желая ти щастие и усмивки!
    Поздрави!
  • СОЛАР (Дима)
    СОЛАР (Дима)
    Излез и се огледай, Момчиле,/хубаво ти е името/ навън кипи живот.Улови го! Поздрави!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Тъжен си , Момчил...иначе тишината си е хубаво нещо...
    Хубав стих! Тъжно поетично настроение...а цветята вехнат...
    с обич, Момчил.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0