Mar 15, 2008, 1:50 PM

тишината...

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Мълчи денят...
листата падат...
а дори есен не дойде...
цветя не разцъфтяват,
просто вехнат в моите ръце...
така минават часовете,
дни се точат бавно и унило,
а цветята вехнат...

Какво е да гледаш мига?...
Какво е да имаш надежда?
Какво е да бъдеш до мене,
не помня... летят часовете
загледал луната,
тихо се моля...
дано да се свърши...
със тишината.

22.42h 14.03.2008г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • кипи от живот...но навън...
    живота кипи, но гори...
    а в него горя си и аз...
  • Прочетох всичко твое! Прекрасно е! Оставиха ме без дъх. Радвам се, че попаднах на творбите ти! Желая ти щастие и усмивки!
    Поздрави!
  • Излез и се огледай, Момчиле,/хубаво ти е името/ навън кипи живот.Улови го! Поздрави!
  • Тъжен си , Момчил...иначе тишината си е хубаво нещо...
    Хубав стих! Тъжно поетично настроение...а цветята вехнат...
    с обич, Момчил.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...