Тишината спи
Нека да не я събуждам.
Нека, колкото и да боли
в спомените да се връщам.
Там ще я докосвам със очи,
ще целувам в самотата
разпилените коси,
мислите й, красотата.
Ще ме парят със сълзи
чувствата на празнотата.
Тихо! Тишината спи
във мълчанието на душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены