Тишината спи
Тихо! Тишината спи.
Нека да не я събуждам.
Нека, колкото и да боли
в спомените да се връщам.
Там ще я докосвам със очи,
ще целувам в самотата
разпилените коси,
мислите й, красотата.
Ще ме парят със сълзи
чувствата на празнотата.
Тихо! Тишината спи
във мълчанието на душата.
Нека да не я събуждам.
Нека, колкото и да боли
в спомените да се връщам.
Там ще я докосвам със очи,
ще целувам в самотата
разпилените коси,
мислите й, красотата.
Ще ме парят със сълзи
чувствата на празнотата.
Тихо! Тишината спи
във мълчанието на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
