12 мая 2009 г., 15:50

тишината в мен

1.3K 0 4

Отново съм сама със тишината,

спокойствие и мир ми дава тя

и взирам се да видя теб в далечината,

но си оставам все така сама.

 

Прибирам се все тъй със тишината,

денят ми е осеян със мечти!
Не мога да се справям вън с тълпата,

за мен си важен само ти!

 

Ще вляза в стаята притихнала.

Обичам да оставам тук сама!

Дори завесите не ще повдигна,

ще се отдам на тази моя чудна тишина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър стих! Поздрави, Руми!
  • Копнежна тишина, която очаква СБЪДВАНЕТО!
    Оригинален и докосващ стих!
    ПОЗДРАВИ! ПОЖЕЛАВАМ ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
  • Самотата често боли,но от друга страна тишината на самотата ни кара да се замислим и да осъзнаем какво всъщност искаме и за какво мечтаем! Много хубав стих!Поздрав!
  • Хареса ми, поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...