12 мая 2009 г., 15:50

тишината в мен

1.3K 0 4

Отново съм сама със тишината,

спокойствие и мир ми дава тя

и взирам се да видя теб в далечината,

но си оставам все така сама.

 

Прибирам се все тъй със тишината,

денят ми е осеян със мечти!
Не мога да се справям вън с тълпата,

за мен си важен само ти!

 

Ще вляза в стаята притихнала.

Обичам да оставам тук сама!

Дори завесите не ще повдигна,

ще се отдам на тази моя чудна тишина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър стих! Поздрави, Руми!
  • Копнежна тишина, която очаква СБЪДВАНЕТО!
    Оригинален и докосващ стих!
    ПОЗДРАВИ! ПОЖЕЛАВАМ ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
  • Самотата често боли,но от друга страна тишината на самотата ни кара да се замислим и да осъзнаем какво всъщност искаме и за какво мечтаем! Много хубав стих!Поздрав!
  • Хареса ми, поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....