12.05.2009 г., 15:50

тишината в мен

1.3K 0 4

Отново съм сама със тишината,

спокойствие и мир ми дава тя

и взирам се да видя теб в далечината,

но си оставам все така сама.

 

Прибирам се все тъй със тишината,

денят ми е осеян със мечти!
Не мога да се справям вън с тълпата,

за мен си важен само ти!

 

Ще вляза в стаята притихнала.

Обичам да оставам тук сама!

Дори завесите не ще повдигна,

ще се отдам на тази моя чудна тишина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър стих! Поздрави, Руми!
  • Копнежна тишина, която очаква СБЪДВАНЕТО!
    Оригинален и докосващ стих!
    ПОЗДРАВИ! ПОЖЕЛАВАМ ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
  • Самотата често боли,но от друга страна тишината на самотата ни кара да се замислим и да осъзнаем какво всъщност искаме и за какво мечтаем! Много хубав стих!Поздрав!
  • Хареса ми, поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....