28 нояб. 2008 г., 23:24

... тлееш, дори не гориш...

1.1K 0 0

            ... Тъжно, а е и някак мило -

                           в чужди очи, в чуждо сърце да се чувстваш у дома...

 

С всеки изминал ден ставаш все по-устремен към незнайното утре,

а незаличимото вчера все още дебне зад ъгъла на пустата улица.

Търсиш отговори, а въпроси те питат - Защо? А сега накъде?

Затваряш в себе си море от тъги, превръщаш душата си във вечна скитница...

страдаш, пълзиш... - не! Не живееш - тлееш, дори не гориш. И все напред, с очи,

гледащи назад... пътуваш бавно към пъкъла, пътуваш към своя Ад...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...