... Тъжно, а е и някак мило -
в чужди очи, в чуждо сърце да се чувстваш у дома...
С всеки изминал ден ставаш все по-устремен към незнайното утре,
а незаличимото вчера все още дебне зад ъгъла на пустата улица.
Търсиш отговори, а въпроси те питат - Защо? А сега накъде?
Затваряш в себе си море от тъги, превръщаш душата си във вечна скитница...
страдаш, пълзиш... - не! Не живееш - тлееш, дори не гориш. И все напред, с очи,
гледащи назад... пътуваш бавно към пъкъла, пътуваш към своя Ад...