... тлееш, дори не гориш...

            ... Тъжно, а е и някак мило -

                           в чужди очи, в чуждо сърце да се чувстваш у дома...

С всеки изминал ден ставаш все по-устремен към незнайното утре,

а незаличимото вчера все още дебне зад ъгъла на пустата улица.

Търсиш отговори, а въпроси те питат - Защо? А сега накъде?

Затваряш в себе си море от тъги, превръщаш душата си във вечна скитница...

страдаш, пълзиш... - не! Не живееш - тлееш, дори не гориш. И все напред, с очи,

гледащи назад... пътуваш бавно към пъкъла, пътуваш към своя Ад...