Улисана
в делнични грижи,
бързам
всичко да свърша.
Обръщам се
и виждам -
пропускам
себе си да бъда,
но винаги тихо
обичам...
Като огън не горя -
той пламва, угасва
и в пепелището му
дълго тлее жарта.
А тя, обичта ми,
е светла и чиста,
като детска
сълза.
© Ласка Александрова Все права защищены