ТО БЕШЕ ДЪЖД, ТО БЕШЕ ЧУДО

  То беше дъжд през таз година.

Във селото валя през ден!

Това е главната причина

да съм в нехайство обвинен!

Не мога да погледна двора,

той  целият  е във трева.

И срам ме е, щом дойдат хора,

от яд ми иде да рева!

И за капак, не спря през юли...

И джунглата ни завладя.

Макар и с гумени цървули,

не можех да се противя!

И семето,  от мен посято,

от  кишата ни залиня.

Вилняха гъбички туй лято.

Надеждата  ни отъня!

О, нямаше какво да правим.

Остана само да търпим!

На Господа да се оставим,

по-малко „зимно” да варим!

04.09.2014 г. Драгойново