19 нояб. 2004 г., 23:26

То ни убива.. 

  Поэзия
1640 0 5
Боли да те обичам-
и знам- да свърши трябва,
...аз ще преборя моето безсилие...
...Дали?!...

Хиляди пъти те молих...
Молих, макар че мълчах...
Казвах си- спри да го търсиш...
Казвах си- тъй и не спрях...
Заличавах те,
следите ти отново трих...
И десетки думи изричах-
на тебе...
но себе си да убедя...
А казвах ти толкова пъти,
дори щом безмълвна стоях-

...ТО НИ УБИВА,

Нека бъдем студени...
но да живеем..поне...
Откъсни се от мен...
бъди хладен, жесток,
убивай ме с поглед,
отравяй ме с думи...
ще боли, но ще отмине...
Аз ще те мразя привидно,
ще бъда неразбираща и глуха,
своята любов ще отрека...
Усмивка?! За какво говориш?
Със поглед леден твоя ще пронизвам...
Ще плача много,
ще вехна,
полета си волен ще прекърша..
Ще падна глухо на земята...
и слънчеви лъчи ще търся...
да стоплят болната душа...
А може би и тихо ще възкръсна
и слънцето във някой друг ще видя...
Не ме обичай,
щом само болка носи любовта...
Не ме желай,
и не убивай моята душа...
Тя е още млада-
моля те...
освободи я...



* Това го написах просто така- не че не е посветено на някой- но просто ми
хрумна много спонтанно, прекалено даже, за да го одобрите и оцените високо...
И въпреки това го публикувам :))

© Весенце Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Много се радвам,че мислите така!Направо не мога да повярвам,че ви харесва
  • Много добре си отразила "бурята" в една наранена душа. Поздравления!
  • Весенце няма лошо,че е спонтанно.Мисля си че понякога точно тези стихове разкриват цялата душа и докосват най-много.Поздрави от мен!
  • Първото чувство винаги е най-вярно и човек преди да осмисли вече знае.Поне така е според мен. Това че е спонтанно не може да е недостатък
Предложения
: ??:??