Nov 19, 2004, 11:26 PM

То ни убива..

Poetry

2K 0 5

Боли да те обичам-
и знам- да свърши трябва,
...аз ще преборя моето безсилие...
...Дали?!...

Хиляди пъти те молих...
Молих, макар че мълчах...
Казвах си- спри да го търсиш...
Казвах си- тъй и не спрях...
Заличавах те,
следите ти отново трих...
И десетки думи изричах-
на тебе...
но себе си да убедя...
А казвах ти толкова пъти,
дори щом безмълвна стоях-

...ТО НИ УБИВА,

Нека бъдем студени...
но да живеем..поне...
Откъсни се от мен...
бъди хладен, жесток,
убивай ме с поглед,
отравяй ме с думи...
ще боли, но ще отмине...
Аз ще те мразя привидно,
ще бъда неразбираща и глуха,
своята любов ще отрека...
Усмивка?! За какво говориш?
Със поглед леден твоя ще пронизвам...
Ще плача много,
ще вехна,
полета си волен ще прекърша..
Ще падна глухо на земята...
и слънчеви лъчи ще търся...
да стоплят болната душа...
А може би и тихо ще възкръсна
и слънцето във някой друг ще видя...
Не ме обичай,
щом само болка носи любовта...
Не ме желай,
и не убивай моята душа...
Тя е още млада-
моля те...
освободи я...

* Това го написах просто така- не че не е посветено на някой- но просто ми
хрумна много спонтанно, прекалено даже, за да го одобрите и оцените високо...
И въпреки това го публикувам :))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

Хубаво е!

2004-11-23T11:44:14+02:00
vesentse (Весенце)

Много се радвам,че мислите така!Направо не мога да повярвам,че ви харесва

2004-11-20T17:30:04+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много добре си отразила "бурята" в една наранена душа. Поздравления!

2004-11-20T15:48:41+02:00
desi nova (Весела Йотова)

Весенце няма лошо,че е спонтанно.Мисля си че понякога точно тези стихове разкриват цялата душа и докосват най-много.Поздрави от мен!

2004-11-20T12:28:51+02:00
Lanfear (Емма)

Първото чувство винаги е най-вярно и човек преди да осмисли вече знае.Поне така е според мен. Това че е спонтанно не може да е недостатък

2004-11-20T01:03:14+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0