27 окт. 2012 г., 16:45

То за комшийката става въпрос

731 0 1

На смядовски диалект

 

Като мъ види някой, шъ умре,

толкова, значи съм си красотна,

чи няма, как да ни съ влюби в мойто лице,

на сичкото отгоре съм и модна.

 

Тук имало някакъв батко, разбрах

и ми се иска да му видя фасона,

да му напрая, ей- тъй някакъв знак

да мъ помисли, че съм Мадона.

 

То, гледам, имало и други мъже,

поети колкото искаш.

Няма страшно, голямо е мойто сърце,

сичко дава, коту му поискаш.

 

Добре, че съм ощи тавряз,

инък съм ногу луда,

ич ни мъй, сичките щъ въ заведа у нас,

щоут искам и комшийката да ми завиди.

 

Тя и без това приказва, кво ли не,

измисля си ги разни,

то, поне истина да бе,

нямъши така да мъ подразни.

 

Тука въф Откровения съм си добре,

хем съ научих да съ изразявам в рими,

дори да ви кажа, не ми съ яде,

щот дън земи, някой да мъ отмини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...