7 нояб. 2011 г., 08:05

Точка

738 0 0

 

Виси във въздуха болка неизречена,

ти си вечно недоволна, любовта ни е обречена.

И отношенията ни стават все по-хладни,

нещата с времето стават все по-гадни.

 

Убеждаваш ме, че съм без вина виновен,

когато ти давах всичко – бях готин и чаровен.

Проблемите са много – решението липсва,

Все дължа ти нещо, взе да ми писва.

 

Аз не мисля да участвам в таз интрига,

край на скъсаните нерви, дотук ми стига.

Часовникът тик-така, няма време за отсрочка,

На връзката ни слагам точка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...