Nov 7, 2011, 8:05 AM

Точка

  Poetry » Love
740 0 0

 

Виси във въздуха болка неизречена,

ти си вечно недоволна, любовта ни е обречена.

И отношенията ни стават все по-хладни,

нещата с времето стават все по-гадни.

 

Убеждаваш ме, че съм без вина виновен,

когато ти давах всичко – бях готин и чаровен.

Проблемите са много – решението липсва,

Все дължа ти нещо, взе да ми писва.

 

Аз не мисля да участвам в таз интрига,

край на скъсаните нерви, дотук ми стига.

Часовникът тик-така, няма време за отсрочка,

На връзката ни слагам точка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...