Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи 
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък 
на моето сърце, по чудо живо
оставяйки последен отпечатък...
(А някога бе чувството красиво)
Изчерпах вече всичките си думи.
Дали съм днес това, което бях?
След чувствата си толкова безумни 
от болката едва не полудях.
Дописах вече всички многоточия.
Дали те искам още ме попитай.
Затворих книгата. И сложих точка.
Най-сетне това чувство е убито.
Защото бе превърнато в змия,
убиваща ме бавно, безпощадно...
Копнеех за любов, не за война!
(И ще я имам някой ден, навярно).
Сбогувам се със всичките сълзи,
и спомени, и тъжни многоточия.
Когато любовта само боли
най-правилното е

да сложиш 

ТОЧКА.