14 окт. 2011 г., 21:51

Точковият

701 1 0

Шишко - плюшено чудо,
за мен си ти вълшебен сън.
Пак сипва се зората вън,
а аз не искам да се будя.

Скиташ се по уличките тесни,
по площада тих и чист,
слушаш часовете как отмерва
 часовник, в висините скрит.

Знайко в летни вечери дочува
тропота на градските файтони,
в спомена до гарата пътува
и вятър палав кончетата гони.

Планински въздух Готиния омагьоса,
на реката с ромона най-тих.
За теб със умиление си спомня,
за всеки пише стих след стих.

И днес, когато името си чуят,
младежки спомени нахлуват
в тях,
а те вълнуват им сърцето,
превръщат в празник
всеки летен ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...