Вулкан от страст отприщи младостта
и спомени, до днес недоразбрани.
Израсна. Хукна лавата в нощта,
градейки пътища неизвървяни.
Преплете тя съдбите във едно.
Сърце им нарисува, но красиво.
Приламна във небето зарево,
намигна им луната закачливо.
Закимаха дори звездите в такт,
пияни затанцуваха във мрака.
Препуснаха лъчи в лудешки бяг,
и минало със бъдеще събраха.
Заплиска във душите светъл дъжд,
изстърга и горчилки, и нагари.
Усмихнат влезе в утрото денят...
Избраха влаковете точни гари.
© Таня Мезева Все права защищены