* * *
Когато от голяма стана пак дете
и протегна длани, за да скрия изгрева...
Когато на Земята легне мрак
и слепите се спрат, за да погледат слънцето...
Когато чуя песента на немите
и запея с тях за неизвестното...
Когато срещна глух
и той дочуе мислите ми...
Тогава!... Чак тогава
ще си позволя
да те обичам...
Защото ще съм пак дете...
© Ели Сидерова Все права защищены
хубаво е!