Сидера (Ели Сидерова) Сидера (Ели Сидерова)
3
Apr 7, 2007, 10:12 AM

Тогава!

  Poetry
938 0 6

* * *
Когато от голяма стана пак дете
и протегна длани, за да скрия изгрева...
Когато на Земята легне мрак
и слепите се спрат, за да погледат слънцето...
Когато чуя песента на немите
и запея с тях за неизвестното...
Когато срещна глух
и той дочуе мислите ми...
Тогава!... Чак тогава
      ще си позволя
             да те обичам...
Защото ще съм пак дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Сидерова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0