22 февр. 2016 г., 17:25

Той

488 1 0

Сладка нега във вените се лее,

малко пламъче в ирисите зеленее,

сякаш огън стопля моето лице,

сякаш съм насред нощно, звездно небе.

 

Тръпчива нежност - блян недостижим,

случаен поглед - огнено незабравим,

гласът му меден водопадно ме обвива,

вълнение безмълвно устните ми спира.

 

Копнеж душата ми разяжда,

светлинен свят сърцето ми изгражда,

събуждам се с мисъл за две пъстри, зелени очи,

нежно докосват ме лунни лъчи...

21.02.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...