Той има естествено бяла коса
и носи обувки без връзки.
Говори си с паяка, сам и на глас,
и тихо си "чупи" пръстите.
В очите му има пленени слънца,
почти като малки светулки.
Сърцето му с ритъм на триста сърца,
подгонва по вените пулса...
Той гледа с усмивка през всичките дни,
когато тъгата е сляпа.
Понякога само забива игли
под ноктите спомен за лято... ...