Той (буриме)
Тя - rozita-p
Той има естествено бяла коса
и носи обувки без връзки.
Говори си с паяка, сам и на глас,
и тихо си "чупи" пръстите.
В очите му има пленени слънца,
почти като малки светулки.
Сърцето му с ритъм на триста сърца,
подгонва по вените пулса...
Той гледа с усмивка през всичките дни,
когато тъгата е сляпа.
Понякога само забива игли
под ноктите спомен за лято...
Той често си спомня за нея по здрач,
с подпряно в прозореца рамо...
и тихо по мъжки задавя го плач,
и удря стената с коляно.
Будува до късно, до съмнало чак
и псува по всички вселени...
Словата полира до рима и лак
и - страшно прилича на мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
