21 авг. 2006 г., 21:54

Той и Тя

993 0 8
-Не ме моли да се разкрия,да призная всичко,
как чувствам се,когато няма те до мен
и как отронвам с болка поредната въздишка,
спомняйки си с умиление за всеки споделен момент.


-Предупредих те към мен да не таиш надежда,
напразна ще да е,прекалено съм голям за теб.
Виждам как в очите ми се влюбено оглеждаш
и се опитваш с длани да докоснеш моето сърце.


Но аз отдавна съм забравил да обичам.
Забраних си го и непознавам любовта.
-Позволи поне за миг да бъда твоето момиче,
да ти докажа,че всъщтност съм достойна за това,


да разнежа душата ти със обич,с ласка,
да погаля струните на твоето сърце...
-Не!Любовта не съществува,тя е само краска
но ти си твърде малка да го разбереш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак те чета, Сиси, израстваш устремно!
  • Лошото е, че съм водила подобен диалог и не е никак приятно да разбият представите ти за света по толкова брутален начин Но аз вярвам в любовта, тя съществува!

    Поздравления за прекрасния стих!
  • Аз зная малка тъжна песен,
    по-тъжна от самата есен-
    Само тъга навява,
    но всичките поети вдъхновява...
    За нея никой не милее,
    тежко му който я запее...

    И тази песен се нарича
    "Обичам го...не ме обича..."

    Поздрави!
  • Злате какво искаш да кажеш с коментара си?
    Ще поправя текста..
    Благодаря искрено на всички!
  • Странно-мъдро ми прозвуча. Някак си обобщаващо.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...