byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Aug 21, 2006, 9:54 PM

Той и Тя 

  Poetry
852 0 8
-Не ме моли да се разкрия,да призная всичко,
как чувствам се,когато няма те до мен
и как отронвам с болка поредната въздишка,
спомняйки си с умиление за всеки споделен момент.


-Предупредих те към мен да не таиш надежда,
напразна ще да е,прекалено съм голям за теб.
Виждам как в очите ми се влюбено оглеждаш
и се опитваш с длани да докоснеш моето сърце.


Но аз отдавна съм забравил да обичам.
Забраних си го и непознавам любовта.
-Позволи поне за миг да бъда твоето момиче,
да ти докажа,че всъщтност съм достойна за това,


да разнежа душата ти със обич,с ласка,
да погаля струните на твоето сърце...
-Не!Любовта не съществува,тя е само краска
но ти си твърде малка да го разбереш.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пак те чета, Сиси, израстваш устремно!
  • Лошото е, че съм водила подобен диалог и не е никак приятно да разбият представите ти за света по толкова брутален начин Но аз вярвам в любовта, тя съществува!

    Поздравления за прекрасния стих!
  • Аз зная малка тъжна песен,
    по-тъжна от самата есен-
    Само тъга навява,
    но всичките поети вдъхновява...
    За нея никой не милее,
    тежко му който я запее...

    И тази песен се нарича
    "Обичам го...не ме обича..."

    Поздрави!
  • Злате какво искаш да кажеш с коментара си?
    Ще поправя текста..
    Благодаря искрено на всички!
  • Странно-мъдро ми прозвуча. Някак си обобщаващо.
  • Усмихна ме Сияна.
    Прекрасен диалог.
    Реална,изживяна,
    истинска любов.

    Поздрав и усмивка
  • Моля те,прави ритъма и..."непознавам"-"Не познавам","всъщТност"-"всъщност"
    Допадна ми!
    Искрен текст!
    Поздрави!
  • много е хубаво6
Random works
: ??:??