21.08.2006 г., 21:54

Той и Тя

986 0 8
-Не ме моли да се разкрия,да призная всичко,
как чувствам се,когато няма те до мен
и как отронвам с болка поредната въздишка,
спомняйки си с умиление за всеки споделен момент.


-Предупредих те към мен да не таиш надежда,
напразна ще да е,прекалено съм голям за теб.
Виждам как в очите ми се влюбено оглеждаш
и се опитваш с длани да докоснеш моето сърце.


Но аз отдавна съм забравил да обичам.
Забраних си го и непознавам любовта.
-Позволи поне за миг да бъда твоето момиче,
да ти докажа,че всъщтност съм достойна за това,


да разнежа душата ти със обич,с ласка,
да погаля струните на твоето сърце...
-Не!Любовта не съществува,тя е само краска
но ти си твърде малка да го разбереш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак те чета, Сиси, израстваш устремно!
  • Лошото е, че съм водила подобен диалог и не е никак приятно да разбият представите ти за света по толкова брутален начин Но аз вярвам в любовта, тя съществува!

    Поздравления за прекрасния стих!
  • Аз зная малка тъжна песен,
    по-тъжна от самата есен-
    Само тъга навява,
    но всичките поети вдъхновява...
    За нея никой не милее,
    тежко му който я запее...

    И тази песен се нарича
    "Обичам го...не ме обича..."

    Поздрави!
  • Злате какво искаш да кажеш с коментара си?
    Ще поправя текста..
    Благодаря искрено на всички!
  • Странно-мъдро ми прозвуча. Някак си обобщаващо.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...