Той и Тя

Тиха, малка стая

чувства нечии притаява...

маса в средата подредена

и свещ от нечия ръка дарена,

тъмнината като воал в нея властва

и в мълчание дъждовно прераства.

Два стола, един срещу друг оставени

от двама души забравени.

Две чаши наполовина пълни -

стаята в минало за тях изпълни.

Пушек от свещта се разнася

и само ненужни чувства

нанякъде понася...

восъкът на капки бавно се стича,

все едно навън в дъжда

тя отново невинно тича.

Вратата в ляво се отваря

и той отново заварва

празна тази стая.

Усеща самотата

как дошла е заедно с него

през вратата.

Столът й, в паяжини облечен,

за него олтар е вечен

- приканва го пак плещи на него да стовари

от немилостивите житейски товари.

Но в миг, когато това направи,

чаша нейде в тъмното проклето

счупи се на две

и той усети как спря да бие неговото сърце.

... и ето - тиха, малка стая

чувства нечии притаява,

два стола, един срещу друг оставени

от двама души забравени...