Той и Тя
Той и Тя
Тиха, малка стая
чувства нечии притаява...
маса в средата подредена
и свещ от нечия ръка дарена,
тъмнината като воал в нея властва
и в мълчание дъждовно прераства.
Два стола, един срещу друг оставени
от двама души забравени.
Две чаши наполовина пълни -
стаята в минало за тях изпълни.
Пушек от свещта се разнася
и само ненужни чувства
нанякъде понася...
восъкът на капки бавно се стича,
все едно навън в дъжда
тя отново невинно тича.
Вратата в ляво се отваря
и той отново заварва
празна тази стая.
Усеща самотата
как дошла е заедно с него
през вратата.
Столът й, в паяжини облечен,
за него олтар е вечен
- приканва го пак плещи на него да стовари
от немилостивите житейски товари.
Но в миг, когато това направи,
чаша нейде в тъмното проклето
счупи се на две
и той усети как спря да бие неговото сърце.
... и ето - тиха, малка стая
чувства нечии притаява,
два стола, един срещу друг оставени
от двама души забравени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
