Той и Тя
Той и Тя
Тиха, малка стая
чувства нечии притаява...
маса в средата подредена
и свещ от нечия ръка дарена,
тъмнината като воал в нея властва
и в мълчание дъждовно прераства.
Два стола, един срещу друг оставени
от двама души забравени.
Две чаши наполовина пълни -
стаята в минало за тях изпълни.
Пушек от свещта се разнася
и само ненужни чувства
нанякъде понася...
восъкът на капки бавно се стича,
все едно навън в дъжда
тя отново невинно тича.
Вратата в ляво се отваря
и той отново заварва
празна тази стая.
Усеща самотата
как дошла е заедно с него
през вратата.
Столът й, в паяжини облечен,
за него олтар е вечен
- приканва го пак плещи на него да стовари
от немилостивите житейски товари.
Но в миг, когато това направи,
чаша нейде в тъмното проклето
счупи се на две
и той усети как спря да бие неговото сърце.
... и ето - тиха, малка стая
чувства нечии притаява,
два стола, един срещу друг оставени
от двама души забравени...
© Цветослава Младенова All rights reserved.
