8 мар. 2011 г., 19:11  

Той, споменът

777 0 3

тази нощ той се върна
защото ти си отиде
и отново бе нежен
и отново усетих какво е
да бъда щастлива
нощен гостенин
освобождаван от спомените
тази нощ той беше с мен
тази нощ той те прогони
и не поиска от мен
да съм друга и чужда на себе си
и не ме изревнува
за това че те пуснах
в душата си
как глупаво се преструвах
че вярвам
че ти би ме обичал
ако нещо изобщо знам
то е да разпознавам
мъжете които са безразлични
и влюбени в себе си
и които си тръгват от мен
с чувството на неотразимост
и уникалност
освобождавам те
иначе това моето ще заприлича
на маниакалност
не греша като казвам
скитай сам 
или с други 
или с много други
само знам
че събудих
от гроба пак спомените
да дам
от любовта която в мен
в излишък остана
защото той все се връща при мен
а теб все те няма


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....