Mar 8, 2011, 7:11 PM  

Той, споменът

  Poetry » Other
782 0 3

тази нощ той се върна
защото ти си отиде
и отново бе нежен
и отново усетих какво е
да бъда щастлива
нощен гостенин
освобождаван от спомените
тази нощ той беше с мен
тази нощ той те прогони
и не поиска от мен
да съм друга и чужда на себе си
и не ме изревнува
за това че те пуснах
в душата си
как глупаво се преструвах
че вярвам
че ти би ме обичал
ако нещо изобщо знам
то е да разпознавам
мъжете които са безразлични
и влюбени в себе си
и които си тръгват от мен
с чувството на неотразимост
и уникалност
освобождавам те
иначе това моето ще заприлича
на маниакалност
не греша като казвам
скитай сам 
или с други 
или с много други
само знам
че събудих
от гроба пак спомените
да дам
от любовта която в мен
в излишък остана
защото той все се връща при мен
а теб все те няма


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...