8.03.2011 г., 19:11  

Той, споменът

778 0 3

тази нощ той се върна
защото ти си отиде
и отново бе нежен
и отново усетих какво е
да бъда щастлива
нощен гостенин
освобождаван от спомените
тази нощ той беше с мен
тази нощ той те прогони
и не поиска от мен
да съм друга и чужда на себе си
и не ме изревнува
за това че те пуснах
в душата си
как глупаво се преструвах
че вярвам
че ти би ме обичал
ако нещо изобщо знам
то е да разпознавам
мъжете които са безразлични
и влюбени в себе си
и които си тръгват от мен
с чувството на неотразимост
и уникалност
освобождавам те
иначе това моето ще заприлича
на маниакалност
не греша като казвам
скитай сам 
или с други 
или с много други
само знам
че събудих
от гроба пак спомените
да дам
от любовта която в мен
в излишък остана
защото той все се връща при мен
а теб все те няма


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...