9 мар. 2014 г., 23:20

Той така и не дойде...

1.1K 0 0

Спомням си как ме утешаваше

преди да тръгне с онзи влак.

Гледах как се отдалечаваше

и си казвах: "Той ще дойде пак".

 

Но един ден не дойде.

 

"Мама каза, че са минали години,

откакто всеки петък на коловоз 2

в 17:45 те чакам. Кажи ù,

че просто се забави,

станали са някакви неща.

Винаги ще дойдеш, не би ме забравил.

Аз ти вярвам, ти така ми обеща."

 

Не се обади, идва значи.

Аз го чакам, сега е 17:42!

Нямам търпение, чак ми се плаче.

 

Той пак не дойде.

 

Нищо, просто е закъснял,

случва се напоследък.

Сигурно сега е побеснял.

Ще си дойде другия петък.

 

Побързах вкъщи да си ида,

с липса, но с усмихнато лице.

Следващия път ще го видя!

 

Един ден дойде!

 

Но дойде за друга жена.

Прегърна я, хвана я за ръка,

а мен дори не ме позна.

Погледнах ги с тъга.

 

Тя чакаше за първи път,

аз го чаках все.

Нещо счупи се в мойта гръд,

когато той за нея дойде.

 

96 петъка го чаках,

96-та надежда умря.

И един път не се оплаках.

Да беше казал да спра

да мисля как ще го целувам.

Но той не каза, не!

Аз така го жадувах...

 

А той така и не дойде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...