Толкова малко

9 сент. 2021 г., 18:03

Поэзия

254 0 2

Светът ще се скърши от завист и злоба,

пропи се земята с изплакана сол.

Човекът си мери успеха по джоба,

забравил, че утре отива си гол.

Кому е нужна тази сляпа суета,

ако вечер заспиваме в ледено ложе,

свели до глезени свойта глава,

защото изправени вече не можем?

Синее сърцето в прозрачни окови,

мечтае за слънце, за нежност и страст

и биещо в ритъм на дивни любови

да плува в море от божествен романс.

Но, времето безмилостно тиктака.

Стопява бури, превръща ги в спомени.

Все по – светъл преражда се мрака.

Обич ухажва надежди разголени.

Дните ни трябва да бъдат красиви,

напук на живота – фалшив и суров.

И, колко трябва ни да сме щастливи –

малко парченце душа... и любов!